Само мъртви гълъби валят
от подгизналото, свлечено небе
без твоето докосване.
Без твоето божествено докосване,
щурците хлипат за последно
в порутения храм на нашето отдавна.
Видях се как умирам във очите ти,
отплуващи така далеч от мен –
без сбогом, без вдигнат наобратно флаг.
И в мрака на страшната ти липса
едни изгубени щурци ще хлипат
над всичките ни мъртви гълъби.
Без твоето докосване
небето няма форма, нито смисъл
и самота единствено ще стъпва
по костите на някогашния ни храм,
по-черна даже от сърцето
на всяка кървава раздяла...