автор: elsion

Ще удари последният час и ще счупят токове
всички крехки надежди от тиквено семе порасли.
Вън червената ябълка ще се вгорчи от отрова,
а пък златната в своята приказна сладост ще гасне.

Ще заседне на камък стрелата в дома на ловеца
и вълшебният кълн хванат в плевел от мрак ще повехне.
А от чудната нишка, която го свързва с небето,
неизвестен злодей ще ушие невидими дрехи,

ще ги скрие дълбоко в гората без цвят и без име.
Сто години там няма ...там няма да стъпват герои.
А когато сгрешеното време най-после отмине,
по пътеките призраци някакви само ще бродят.

В този час преди края, във шепнеща паячна мрежа,
Разказвачът ще падне, убоден на тънко вретено
(На перото си... драматургично ще се пореже.)
После мракът с мастилени стъпки ще стигне до мене.