автор: Albatros

... когато нявга тръгна за натам – където ще ме глътне снеговеят,
живее ми се, Господи, и знам, че Ти ще ме забравиш – да живея! –
в бездънните светулкови треви, в безсънните девойчини зеници,
във залеза на хълма, що кърви! – посечен от прелитащите птици,
в шупурналото ручейче под мъх, в полето със бъбривото поточе,

на моя непостигнат следваш връх, останал във атласа непосочен,
в красивите ми изгреви в кармин, обагрили ми варненския залив,
във някой sms от моя син: – Zdravey, ba6ta mi! – който ме погали,
здравей и Ти, небесен мой Баща! – пиши си го в небесните архиви –
светът е жив в най-дребните неща, в които и Отвъд ще бъдем живи.

27 юлий 2019 г.
гр. Варна, 22, 10 ч.