Говориш винаги красиво
със златовезани слова,
но в думите ти винаги остава
от чувства неизречени следа.
Опитвам се да разбера
дали звучи и обич мълчалива
във междуредията на твойта самота,
която в мойте вени се прелива.
Поливаш с "жива" вода любовта ми
и тя в душата ми не се побира вече,
а ти не идваш да я вземеш
и тя като отрова през сърцето ми потече.
Ако боиш се да говориш,
ела със мен да помълчиш
и с тебе да я пием заедно,
докато някак преболиш.