автор: razkrivashtiq

Не ме обичаше, с много други бе,
грешница си, грешен ти е пътят,
ала щом се целувахме тъй ми бе добре,
ти си фикс идея на сънят ми.

Търсех те безспирно след раздялата,
идваше, тъй силно те желаех,
беше така, чувството всеки път бе специално
дори когато че играеш си с всички знаех.

С друг си, него мамиш го с много,
винаги аз съм един от тях,
идваш и целуваш ме и имам огън,
огън е за мене огромният ти грях.

Силно аз те искам непрестанно,
враг на себе си съм, имам рани,
ала не искам това да спре.
Ти целуваш толкова фалшиво,
ала винаги е тъй красиво,
миговете с форма са на розова ведрост.

Силно аз те искам непрестанно,
радвам се че с мен ще останеш,
щом заспя ще отидеш при друг.
Ти мъжете винаги раняваш,
всички, всички как ги притежаваш,
с теб съм и ме грабва на раздяла звук.

Някой те погледна, приключила си,
лъжата с чорапогащи черни
идва тук, да страдам научила ме е,
свикнах, докосваш ме, затрепервам.

В понеделник, вторник любиш се с мен,
с него си в събота и неделя,
факла, носиш, палиш, някой те поглежда всеки ден,
страдалец неразумен съм, с теб треперя целия.

22.07.19