Не остана вече време
и хлябът взе да нагорчава…
Времето не ще да спрем
пък и болката не отминава…
Отидоха си дни, години,
села и градове замряха.
Опустяват дворчета, градини
где децата весело играха.
Тъга се спусна над страната
където нявга пееха юзини…
И все пo-малко раждат се децата,
А завършилите днес отлитат на дузини…
Замлъкнаха заводи, църкви
и училищата станаха на сеновали…
Попа вече на погребва мъртви,
няма кой свещица да запали…