автор: osi4kata

(след приказката)

Снежанка се наливаше с кафе
и нервно викаше по седемте джуджета,
а те пищяха радостно - на полилея две,
а пет висяха като котки на пердето.
Принцът го нямаше, не беше се прибрал,
излезе с кучето инкогнито, да се разходи
и го погълна похотливият квартал
нощес, докато се сближаваше с народа,
а псето вие нейде сам само,
завързано навярно на ограда,
Снежанка беше срещнала любов,
докато беше глупава и млада.
Да, вярно, принцът я спаси
като я метна с все ковчега на седлото,
но тя сега се чудеше дали
смъртта не бе по-сладка от живота.