автор: osi4kata

(по безконечния перваз)

На утрото в мистичната мъгла
баирите са само очертания,
безплътни сякаш призрачни стада
раздвижват белезникавата мантия
на слънцето, увиснало без страст
като обесник в изтока на хоризонта,
поникнал в безконечния перваз
на този свят, отвъд са само спомени,
неосъзнати още, в нечий друг живот,
по друго време, в друго измерение,
в различно утро и с различен бог,
неподозиращ, че ни има теб и мене
и че сме тук, сред сребърна мъгла,
звъняща във листата на дърветата,
подпрели с плещи слънце и тъга,
досущ като разчувствани поети.