автор: poligraf

По кожата ти дъх уханен шепне,
попиват устните въздишки,
салкъмите не са предишните
и обичта ни - непривична.
Синьото във нас ще се разтвори,
от и́мането му ще прелива,
на времето стрелките ще затвори,
ще те превърне в самодива.
Ще се огледат в тебе небесата,
в мен слънцата ти ще засияят,
от любовта неземно закипяла
ще свети пътят ни към рая.