автор: svdonchev

2

После още в ранната пролет, Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място високо в планината. Тиха местност до която се виеше тесен път с високи папрати отстрани. През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който карло нае от общината за дълги години наред. Избра парцел в средата на горска поляна на който да издигне къща, достатъчно голям за да не се секат дървета.
Зимния лед още се топеше по бреговете на язовира, когато с клатушкане пристигна фургон, след него багер и тихата доскоро гора прие първите машини. Карло, с дъждобран и ботуши посрещна работниците, бригада строители от града. С весели мъжки подвиквания и шум от запален агрегат започнаха изкопите. Хапливи сутрини, когато мъглата се бе спуснала ниско, тревата блестеше от слана, въздухът бе така чист и остър, че мъжете вдигаха яки, за да подишат на топло. Миришеше уютно на дим от запалената във фургона печка, а наблизо се чуваше как вълните пляскат по кея. Хубави дни, в които още след съмване язовира и цялата планина се събуждаха за живот. Пристигаше камион да извози пръстта и пълзеше между дънери и коренища. Скоро слънцето изпичаше за да разсее мъглата и бърз облак преминаваше като сянка над спокойните води. После до късно привечер се чуваше шумът от рязане на гредите за кофража и от коването на пирони. Карло бе напълно отдаден на начинанието си, не пестеше време и пари и работеше повече от всички. Раздаваше хубави надници на работниците и веднъж седмично преди почивния ден, устройваше угощение под боровете. Вечер, когато бригадата си тръгваше точно преди да е паднала планинската хладина, той все по- често оставаше да нощува във фургона. Изпращаше всички и слизаше с въдицата към язовира. Там, с пристигането на лятото и със сумрака се появяваха първите рояци от мухи. След тях големите кефали излизаха на вечерна разходка около падналите във водата борове. Плуваха пред очите му и изглеждаха неуловими. Тях дебнеше Карло, притаен като крадец когато, боровете се накланяха настрани, тих ветрец къдреше плитчините винаги в обратна посока и той забравяше за всичко лошо, което го бе споходило напоследък. Застояваше се до пълния мрак и чуваше само плясъците на рибите наоколо. Както обичайно закъснял, той тръгваше пипнешком да търси пътя до голата крушка пред фургона. Там, върху скованата от палети маса, пиеше виното си направо от бутилката и ядеше консерва или останала храна от обедната почивка. После се притаяваше в студеното легло сам като отшелник насред тая пустош, в която миришеше на недогорели, борови дървета. Някъде далеч, далеч на отсрещния бряг припламваше фенер. Някой неканен посетител- рибар го бе включил скришом и закратко, докато зареди въдиците за нощното чакане. Преди да си легне Карло бе гледал нататък с възмущение и се бе заканил следващия път да прогони натрапниците далеч оттук.
Понякога, макар и рядко, Карло настояваше за строежа на къщата да пристига и Траян. Привикваше го тук в планината, да прояви отговорност към фамилната къща, да помага с каквото може и да бъде в услуга на работниците. Вместо това го намираше да мечтае, скрит и удобно полегнал във фургона. когато работата наоколо кипи. Той не прояви никакъв интерес. Спотаяваше се, когато се очаква бетоновоз и той трябваше да подава на работниците платна или арматура за колоните.
Матей също идваше за разнообразие и да се срещне с Карло. Беше небрежно облечен както винаги и добре разположен към строителите. Непривично за човек с много пари, той се държеше свободно с тях, не се сърдеше на безвкусните им шеги и бе услужлив. Разхождаше се с ръце зад гърба, понякога направо в калта след камионите, разпитваше за зидарията, за кофража или за конструкцията на покрива. Понякога запряташе ръкави, палеше скарата и на сянка, встрани от беседката, приготвяше обяд за всички. После сядаше наблизо, гледаше как ядат с мазните пръсти, разпитваше за каквото му дойде наум около тънкостите на строежа, а те дъвчеха с апетит и отзивчиво му обясняваха всичко подробно, защото вече го харесваха, макар да го намираха за отнесен. Скоро започнаха искрено да му се радват, когато го виждаха от високото скеле да пристига. Подвикваха му, сваляха каски за поздрав, той вдигаше ръце, но разсеян и вятърничав, се спъваше в купа от дъски, или нагазваше във варницата. Матей не видя къщата довършена. Месец преди да вдигнат острия покрив и да започне обзавеждането, той замина в чужбина по някакви съдебни дела около един имот на фамилията.
В хубави, слънчеви дни, Карло слизаше до града. На връщане с него само за през деня пристигаше и Ава. Настаняваха я в беседката, която бяха обвили с найлонови стени за приютяване при лошо време и за обедната почивка на работниците. Друг път й избираха място далеч от трополенето на строежа, най- често под някой бор. Седнала точно срещу растящата къща, тя заковаваше празен поглед в средата на цялата суетня и оставаше в това положение дълги часове, преди да си спомнят за нея и да я преместят. Работниците я заглеждаха с интерес от скелето, защото бе привлекателна и явно поддържана жена, но от уважение към Карло, никога не се дочу да гадаят, нито да разменят въпроси по между си, защо е така безпомощна върху стола. Карло виждаше как хвърлят погледи към нея, докато крачат по талпите. Напоследък, сякаш заради това, че не се завръщаше в града, а оставаше да пренощува тук и на него се случи да разгледа с изненада жена си. След много изминали, нормални години, Ава отскоро „ не бе тук“ Това се случи след като почина майка й, Росалия. Отиде си от този свят в залата на театъра и сигурно там, горе на небето не е спирала да се гордее с това. Светнаха лампите, а тя остана на стола с глава на рамото, доволна от последното представление. Живяла бедно от ранната младост, Росалия остана завинаги влюбена в изкуството. Пестеше всяка стотинка, лишаваше се и водеше с железен ред сметките в домакинството. Купуваше си евтини фиби и шалове, все едно са скъпоценност и лакираше самичка ноктите си с търпение. Макар и рядко, тя се разбунтуваше, изоставяше всякакви грижи, оглушаваше за молби и си обличаше рокля. Отиваше на изложба, или на премиера в театъра или на концерт. Най- много два пъти в годината преминаваше в пълна волност и ходеше на пиано бар, поръчваше си чаша вино, близо до пианото и слушаше музика, така щастлива, че се е озовала тук. После се прибираше у дома. Закачаше шала на видно място, за да може утре сутринта да си спомни всичко, когато го види. Такава бе Росалия, така все се впускаше да угоди, че понякога изглеждаше като глупачка отстрани. Налегнеше ли я тъга по изкуството обаче, тя бе неузнаваема. Захвърляше престилката и ноздрите й трепереха, докато излита като хала от къщата. Тази Росалия си бе отишла, а когато разбра за това Ава отиде до дивана в трапезарията, седна в края, сложи ръце върху коленете и остана така. Не отвърна на повикване, нито проговори. Така разбраха, че след дълги години на затишие, Ава отново „ не е тук“ Наложи се Карло да й наеме помощница в обслужването. Косата й изсветля, лицето й получи загар, защото гледачката настояваше винаги да я вадят на слънце. Обикновено слабите й от диетите бедра се заоблиха и облечена в тесен панталон или клин, Ава без да съзнава ги преместваше в съблазнителни пози върху стола, а глезените й блестяха от лосиона, с който помощничката й я мажеше след баня. Два пъти седмично долу, в къщата на семейството в града пристигаше и рехабилитатор. Наглед грижовен и опитен в работата си, той бавно я повдигаше от стола и я отвеждаше в някоя от стаите. Там по негово настояване Карло подреди уредите за раздвижване. В тишина и без никой да ги безпокои, лекаря и Ава прекарваха насаме час или два в упражнения. После идваше края на процедурите и човекът връщаше Ава обратно върху стола. Карло се появяваше за да го изпрати до дворната врата и да го изгледа подозрително. Вече няколко пъти си бе представил, как тоя човечец не се е сдържал и по време на упражненията е погалил жена му, където си поиска. Защо да не го направи? Все пак са сами, Ава привличаше окото, а и няма опасност на някого да се оплаче. Не изпита ревност от посещенията обаче, нито се подразни, че този мъж, може би се е съблазнявал и понякога е опипвал жена му. Човекът си тръгваше, в къщата отново наставаше обичайната тишина и те двамата с Ава оставаха сами. Това бе кратки минути, защото гледачката, Магда скоро се завръщаше. Избрала да излезе на разходка винаги в часовете, когато рехабилитаторът бе тук тя се прибираше намусена и в недоволство. С целия си вид и мрачно лице показваше на Карло колко е несъгласна друг човек макар и за кратко да я замества в грижите за ава. После Карло се обличаше за вечерното си излизане.