(продължение на "Нарисувано с любов")
Рубинено сърце по-алено от кръв,
по-крепко от стомана, по-крехко от Мурано,
сърце и смело, но и плахо, от обич цяло изтъкано,
за да е с нежност тиха галено.
Изписвам го с божествена любов
с перо от лебедова шия.
В мастилницата кръв от еднорог
и ангелски сълзи събирам.
Дори да ме раниш не мога да разбия
безценното бижу в гърдите силни скрито.
Дари ми го сега, за да го пазя вечно.
Ще му разкрия всичко отдавна неизречено.
Завършвам с кратък послеслов:
"Написано с любов!"