автор: Methodius

(И още: що е знание, що е съзнание, що е незнание, що е познание, и що е "познай себе си")
---------------------------------------

Светът е знание; знанието битува; битуването е обективно. Съществуващото е в света и е съ-знание; то, съществуващото, е (в негативен план) не-знание; не-знанието е присъстващо, е субективно, тук-от-обектно; светът е там-пред-субектен, пред-ставен, отчужден. Съществуването е досегът при субект-обектното корелиране, е познание; всъщност познанието е себеузнаване, себеузнание. (Познавайки света, ние все по-пълно узнаваме себе си; и всъщност сме совалката в ръцете на тъкач, посредством която той изтъкава своето лице, втъквайки разноцветни нишки измежду кордите на грунда.) Битието е отвъдното и е едно и също със съществуващото. Светът е битуване на битието; битието се саморазкрива в познанието. (Световното ставане е набиране на текст; това са знаците на активно говорещото ни битие, "знаците на огъня". Подлежащият на тълкуване универсален език предполага: методическо обединение на науките за целите на херменевтиката.) Съществуването е слово; а онова, което, слушащо себе си, сверява със слуха си прочитаните слова на собствения си говор, е волята. Предстои гмуркане, царството на музиката.