автор: pastirka

На Я. К.

Тишината ме прави кралица.
И, противно на всякаква мода,
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.

Бързо никнат цветята в очите
като малки амурски стрелички.
Дърпат плътни завеси ъглите,
за да скрият мига ни от всички.

Даже име си няма кралицата,
пренебрегнала прашни канони.
Тя отваря кафеза на птицата
и сърцето на тази персона

правилата, от други написани,
със финеса си дворцов зачерква.
Ти си кралят. Под облаци слисани,
нека влезем в небесната черква.