автор: pastirka

Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени като вятър с прашно име.

Ще счупя на надеждата яйцето
по-бързо да излюпи свойто птиче.
Ще инжектирам воля на крилете,
без страх на татко въздух да се вричат.

А себе си да чакам ще науча.
Ще седна пред иконата със цвете.
Ако врата животът не отключи,
то моля, господа, не ме будете.

Забраните в съня си ще катурна
със жест на разгневена ученичка.
Не слагайте праха ми в черна урна.
Ще я взриви последната ми сричка.

12.07.2019