Ако някой небесен агент
спре до теб и опъне платно -
илюзорен декор... битие
на сегашното твое "било",
ще задвижи там фин силует,
по-любим от другите фини...
татуирал ги всички по ред
като твоите "днешни" без име.
Като днешните "нейни" без цвят
дето само със нещо напомнят...
от рецептите спешни струят
по-аптечни отколкото дрога.
По-безлични дори от асфалт
у когото платното опира.
Точно там... ти си сянка разстлал -
връз кървящите татуси... сиви.
Заблудени, реални жени...
зад които съдбата наднича.
Не им казваш как странно боли
в невъзможното...
трудно обичане.
***