автор: iony_ada

Като комета преминаваш
през пътя и през дните ми.
Вледенени мечти и облаци прашни
след себе си оставяш във сърцето ми.

Научи ме да те обичам нереален,
неуловим, невидим, невъзможен,
да ти желая обич без да си със мен
и да играя в нямо кино ден след ден.

Представям си, че имам времевърт,
със който мога да прелистя
изминалите месеци до нашата
за мене тъй фатална среща.

Ако не те познавах, нямаше да знам,
че образът прекрасен съществува
и нямаше навярно да тъгувам,
че с всяко вдишване отново те изгубвам.