автор: FluBalu

Скоро ще тръгне душата ми. Зная, че скоро...
– Бягай! – ще кажа – Боли ме, когато боли те.
Гние плодът, който в Рая откъсна за хората.
Никой не иска глада си с любов да засити.

– Бягай! – ще кажа – Земята не знае езика ти.
Нищо не е по-безкрайно далече от тука.
Малкото стръкче, което си чула да никне,
всъщност се рони преди доброта да разпука.

Сякаш си агънце с мляко по устните меки.
Още миришеш на мама, но майка си нямаш.
– Бягай! – ще кажа – Защото в катрана отекват
твоите двайсет и няколко стенещи грама.

Скоро ще тръгне душата ми. Зная, че скоро...
Болката само да спре. Като майка любяща
цялото райско дърво да изтръгне от корен.
Страх ме е само, че тя е на всички ни мащеха.

Цвета Иванова