От живота вече тъй ми писва,
че ми става много жал за климата.
Натъжено слънцето увисва
между праг на есента и зимата.
Дните вече леко ми замръзват
и топИ се днес- уви- надеждата.
Чувствата във мен ръце развързват-
на кълбо ми намотават преждата.