автор: Azer

Научих се да плача без сълзи.
Да съм във тъмното
и без да се страхувам.
Да бъда без надежди и мечти
и срещу течението как да плувам.
В поляната на сънищата ми
разцъфват пак цветя,
обагрени във кадифено черно.
И с думи мога да мълча.
И със остатъка от вярата вечерям.