автор: iony_ada

С червени мастилени букви
изписвам те измежду цифрите.
С най-сложен алгоритъм любовта ми
кодира образа ти в мисли.

В хранилището за изгубени неща
грижливо ще ги пазя вместо спомени.
Цветя от тебе нямам.
Затова обидите ще подредя в хербарий.

Единствено те моля да не плачеш,
ако от друга си ранен.
Сълзите ти валят във мен,
а и така ми е студено.

Ти за сбогуване ще си зает навярно и затова
си тръгвам, както и дойдох - безмълвно и незабелязано.
Куплетите, в които се разказах,
се скриват под мастилото размазано.