автор: poligraf

Разрошен адрес на огнена страстност
наднича във моето тяло,
скитник - душата ми в неизвестното,
облича надеждата в бяло.

Дишат във мен окосени слънца
от мрака наш,та раздяла,
лъчите им търсят твойта душа -
сън е любовта оцеляла.

Във бездна на нямане съм заседнал,
с въздишки ме черпи Морфей,
сънувам те - отпечатък от вечност,
във ямб те сричам и във хорей.