Морна нощ клепачи склопва,
градът съблича черен фрак,
във живота ми забързан
събуждам се немил-недраг.
Не живея за прослава
с накити от думи гръмки
и подлецът да прощава,
мразя мазните подплънки.
Днес уви е той на мода,
в дреха от лъжа облечен,
но зависим, несвободен.
Ценност днес е туй, Човече!...
В тази утрин ранна, тиха
със петлите ще пропея,
пък дано ме чуят нявга.
От лекета ми додея!
Дето и да се качите,
от мазна слуз не става мед,
даже и във висините
не става охлюв бързолет.