автор: poligraf

Надежди плахи ме ръфат
със зъби от черен покров,
на дните покоя разплитам
от една невъзможна любов.

Дъха ти страстен да пия
едва ли веч ще успея,
с венчило верен, подвластен,
да бъда Юда не смея.

Но как да забравя очите
със тръпката знойна от тях,
целувката първа, мечтите
със тебе, които шептях.

Като във мрежа на паяк
във мислите се оплита,
първа любов не умира,
макар и до корен изтрита.