автор: iony_ada

(вдъхновено от екранизираното произведение "Скъпи Джон")

I

Това писмо до теб
аз няма да изпратя.
Най-ценното от себе си
аз вече съм ти дала.

Не знам дали разбрал си,
но аз съм осъзнала -
не си го оценил,
тъй както се надявах.

II

Умишлено пропускам пред името ти "скъпи",
защото то самото е най-нежно обръщение,
събрало мойте чувства
в абревиатурно изречение.

В обратен ред започва мойто обяснение
със "Само Теб Обичам Явно и Неистово",
а вместо заключение: "Студено, Тъжно е,
Отблъскваш ме и Яростно Наказваш ме."

III

Във свойто изложение
съвсем ще бъда кратка.
Разказвам свойто днес чрез стихове,
надраскани в измачкана тетрадка.

С началото на лятото настъпи зима в мен
и съдейки по първия й ден - безкраен и пронизващо студен,-
навярно ще последват безцветни дълги дни,
прекъсвани от нощи безлунни и сами.

С години те очаквах преди да те обикна.
Сега остава само със нелюбов да свикна.
Ще знам, че си наблизо, но толкова далечен,
че винаги да чувствам живота си обречен.

(Посвещава се на С.)