автор: alidora

Здравей, прекрасна моя,
сънувах те нощес –
ти беше лунна роза,
а аз – раздърпан пес,
разкъсващ на парчета
света си отеснял,
а ти със поглед нежен
събираше ме цял.

От тази тъмнина
изплитах си покров,
а ти със ласка бяла
извайваше ме нов.
Вървяхме – аз вампир,
с душа от чер метал,
а ти ми даде обич
и пак съм оцелял.

Здравей, прекрасна моя,
къде те има днес –
да ме намериш, мокър
и бездомен пес,
да ме спасиш нарочно
с разплакани очи
и тихо да прошепнеш:
„Просто остани!“