автор: Gargabela

Приятел на бездна със сухи очи.
Чаят ще стигне ли да ги умиеш?
Очите се мият само с хладни води.
Мащерка, мента, на ситно да стриеш.
Вместо лимон. Вместо мед и тъга.
Малко усмивка и много надежда.
Чайна гора с росни, сочни листа
над невинността ти полека се свежда.
Ръката ти лепне. Мълчания пълни.
Искам усмивка. Наместо петак.
Като Луната да се търкулне.
Казват, Съдба е. На Съдбата е знак.
Улици празни. Тръгни срещу мен.
От далечното утре към мен се завръщай.
Ще разказват петуниите, колко бил си студен,
но те не знаят как далече е "в къщи".