автор: apostola

Загубих вяра във доброто,
че злото взима вече връх.
Загубих вяра и в хорото-
играчите са ни без дъх.

Загубих вече и надежда
за утрешните бели дни.
А времето ме все подвежда
и срива всички добрини.

И със мерак, но безпарична,
остана ми една любов.
И в поза крайно нетипична
за оня свят съм си готов.

Но ако нещо пък се случи
и аз намеря своя път,
за мене Господ ще научи,
че чувствата не са ми кът.