автор: poligraf

Оловни облаци! Навън вали!
Дъжд реди сълзи съдбовни!
Отива си! Самотник е! Боли!
Плачат капките дъждовни!

Непотребна вече самотата
със душата ще тъгува,
надалеч в чужбина са децата,
няма с тях да се сбогува!

Изниза се животът му без тях,
преминал в труд, без изгрев бял,
живял във бедност и не сторил грях,
със шепи обичта раздал.

Ще остане само тишината
със сянка бледа и без звук
ще напомня вечно на децата,
че чужд, забравен беше тук.

Тук самотник, но оттатък в бяло,
от рожбите си огорчен,
в прегръдка последна на небето,
ще бъде там възнаграден.