автор: razkrivashtiq

Мечтата завладя ме да бъда аз богат,
амбициите бяха боси момичета,
тичаха и като се бавех бе ги яд,
че по-бърз ще стана се заричах.

Зарекох се и станах, бил съм безкрайно бърз,
побеждавах, все по-богат ставах,
научих се по пътя който вървях на дързост,
морала аз до шахти го забравях.

Отварях им капака и пускал съм го там,
а колите дадоха възможност
да ги забравя, всичко за втори джип да дам,
забогатях, съвсем не се тревожех.

Влияние и власт владееха ме мен,
а мислех че всичко владея аз с тях,
научих се да бъда жесток, фалшив, студен,
не ме ловеше нито за миг грях.

Къщи имах, вили, имам хотели два,
щастлив че съм си осигурил този живот,
за какво ми беше не знам всичко това,
измамник бях и какво постигнах аз, какво

Приятелства създадох, купувал съм си ги,
лъжици златни, залци големи са били,
столевката целувах, целунат бе тя миг,
милионите ме вързаха с въже нали.

Разбрах какъв съм бил аз но късно го разбрах,
вкусът на развалена храна на куп игри,
играх по правилата неписани без страх,
пламъка на безочие не видях гори.

Гори, гори, безкрайно силно той гори,
парите много с измамен блясък как блестят,
нещастни, жалки, безсърдечни всички с пари,
разбрах много късно че богатството е ад.

06.05.19