автор: ZAGORA

Душата ми е чашката на цвете,
разпръскващо ухание.
А твоята душа е пеперудата красива.
Тя върху нея любовта отпива.

Две страсти се прегръщат извисени.
Като спирали огнени се вият
и тънат във космическата бездна.
Дори и глухият ще чуе изповедта им.
Дори и слепият за хубостта им ще прогледне.

Покрива ме прашец със аромат на мъж
и ме превръща в неизвестност,
взривена сред първичната материя.
Разтварям се,изчезвам изведнъж
удавена в измамна лесност.
Като в река, пътуваща през прерия.

Говорим със езика на мълчанието.
За сетивата той е древното познание,
защото звуците преливат от съмнения.
Защото думите предават и убиват
невинността във всички измерения.

Изпращам прелетните чувства
със скоростта на светлината.
Капка по капка отцежда се магията...
Отлитат те в прегръдките на божествата
А аз- на дните сиви съм в килията...