не се свени
да ми обърнеш гръб,
да ме презираш страшно
и без спомени
да ми зашлевиш сто шамара
от твоята душа отронени.
Не ме оставяй безразличен
сляп и тъп
във лоното на самотата сторена...
Крещи ми, нагрубявай ме,
избий ми зъб...
но искам да усетя,
че нявга бил съм скъп
за цъфналото цвете
със бодли оголени!