Сърцето му беше голямо, това виждах,
но изведнъж се оказа
още по-голямо, объркано, с повече стаи.
Един таван се се намери в подземие,
слизам по стълбище надолу с главата,
към спалня пълна с ръкопляскащи хора,
по средата на кухня плувен басейн,
по вълните му се носи телевизор.
Срещам други като мен,
лутащи се,
страхуващи се
да попитат:
А ти кой си? Какъв си му? И ти ли...?