автор: rosi45

Някъде в мен дълбоко
е момичето зеленооко-
романтично, та чак наивно,
в очакване безкрайно...

Но натрупват се годините,
тежат ми на раменете,
тъпа болка в гърдите,
помръкнали са очите.

В миг музика вечна
радостта ми върна-
пианото ноти разпиля,
перлен дъжд заваля.

Не остарява душата-
остава си вечно млада!
Брокат раните покрива
и тя все още е красива!