автор: iony_ada

Понякога, тъй както си вървя,
от мислите за теб съм покосена.
Застивам и глава назад отмятам
да ги прогоня надалеч от себе си.

Усещам, че съм твърде уморена
от тези продължаващи сражения,
които ежедневно водя със сърцето си,
но все оставам победена.

Заложница на любовта си,
невиждайки утеха във скръбта си,
аз трябва да намеря начин
да върна свободата на духа си.

Илюзиите в стихове изписани заключвам ги
във празнината ми от теб останала.
Завръщам се, където преди да те познавам
аз твоя образ с нежност и обич съм създавала.

В измислен свят спасение
не мога да намеря,
но все ще се науча
сред мрак да оцелея.

Към щастие, зависещо от друг,
завинаги ще спра да се стремя
и въпреки че още ще съм тук,
от свойта пепел ще се преродя.