автор: ivliter

Дали е жива още?
Дали цъфти без мен пред къщи
ябълката стара –
дали в просъхващите клони още
жужат пчелите на отлитащите празни дни?
Дали сред отшумелия живот
разпръскват плодовете аромат сред есента
и мравките в безумния си поход
дали не са забравили пътеката
към сладкия им сок?
Дали там птица уморена
в листата ѝ подслон ще дири?
Под клоните ѝ там с безброй посоки
стои навярно още
едно мечтаещо момче със изрусял перчем
загледано след полета на облаците бели
и издължената му сянка спира
в краката ми до върховете на обувките.