автор: MN

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.

Там я виждат в зори как постила трапеза,
прегладнелите ангели да нагости.
И дочуват след залез приспивната песен,
към детето ? свидно как нежно лети.

Но е празна. Без сянка по пътя се рее.
Тя е празна – след взрив не изгрява заря.
И децата в квартала се плашат от нея:
– Тя е празна!
Откакто синът ? умря.

Първо хукна безсилна с молитви към бога...
Ако имаше бог, той отдавна би чул!
А коя празнодушница дявол ще трогне –
да ? кипне отвара от пресен татул?!

Затова все гората от мрамор обхожда
и подкупва гробаря с цигари и ром –
да изрие земята до нейната рожба.
Там ще легне щастлива в покой, мълчешком...