автор: iony_ada

(акростих)

Невидима за себе си дори очаквах те.
Откакто ме остави онемяла изминаха безброй луни.

Короните на вечните ели
Трептят във здрач прозрачно-син окъпани.
Юнската нощ е с вкус на вино от аронии.
Ранени небеса разспиват рой звезди.

Ноктюрно без мелодия в душата ми звучи
Обикнах те, обичах те, не ме потърси ти...