автор: liulina

Квадратът ме държи на земята,
изрязва кръглите петна,
проскубва със заземен прийом крилата,
геномът трепка в аза ми дали?
Сега съм обградена от квадрати,
кутийковци и схлупени очи,
развяват знания пред мене тарикати,
с научени от книги бъднини …
Вътре в себе си рисувам полет,
към невидимо за другите небе,
всеки е вселена в необятен поглед,
на окото ангелско рисуващо сърце …
Колко мъничък фрактал съм зная,
как съм брънка от безкрайността,
но стоя затворена в квадратна стая
и минутите до залеза броя …

ДС