Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 405
ХуЛитери: 0
Всичко: 405

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрелистване на облаците или плутоний-244
раздел: Избрано поезия
автор: mariq-desislava

Точно 22 часа и 22 минути преди свършека на света
гледам как маршируват облаците
в дъждовни ехтящи редици.
Преминават само охлюви и скакалци
и онова, което е в мене – човекоподобно врабче
на пръсти тихичко се изнизва.

Колапс като колапс.
Нищо прекалено.
Нищо страшно всъщност.
Все едно всички Диани са се събрали
и ловят животи докато времето шурва отвързано
да се спасява, но него и без това го няма -
поредното безполезно човешко творение.
В космоса всичко се случва едновременно,
като хелиография обърната навътре
и слънцето е съвсем, съвсем многоцветно.
Никой не може да те чуе.
Никой не може да те види,
защото периода ти на полуразпад е 80 милиона години.

Оттук до хоризонта само гладна пепел
и бълбукащи сенки.
Не е ли животът всекидневен апокалипсис
с намигащ здрач и мравешка упоритост,
със залепнали пеперуди по клепачите
и безкраен ропот по баналните улици?
За какво ми е вече да се качвам на небето,
като небето отдавна е долу,
а земята горе.
Подритвам звезди и чакам.
Милостивият взрив.


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.06.2019 @ 11:01:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

22.06.2021 год. / 11:52:24 часа

добави твой текст
"Прелистване на облаците или плутоний-244" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Прелистване на облаците или плутоний-244
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 15.06.2019 @ 14:16:13
(Профил | Изпрати бележка)
Представих си Диана, представих си всички Диани на живота си. Настръхнах. Все още вярвам, че Апокалипсиса не само е неизбежен, а че е задължителен и закъснял. Но така ми се иска преди Края, да се изгубя поне веднъж по най-прекия възможен път на госпожа Тод. С теб. И слънцето да залязва в шума на прекалено пуснатите ти коси...


Re: Прелистване на облаците или плутоний-244
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.06.2019 @ 16:34:14
(Профил | Изпрати бележка)
Кой ме замества в апокалипсисите :)
...Много е силно. А 22 е 4-ка.


Re: Прелистване на облаците или плутоний-244
от daro на 06.06.2019 @ 11:16:35
(Профил | Изпрати бележка)
Бъди внимателна с това "горе" и "долу", за да не се получи -
горе-долу... ;)
Актуално, съвременно и забележително писане. За автентичност да не споменавам - ти там нямаш никакви проблеми. И това ти стихо отново го доказва - трепач!

И все пак - бъди милостива към посинелия глезен на моята звезда! :)
С насиненото око вече се справих...

Прегръд!
(((О)))


Re: Прелистване на облаците или плутоний-244
от tearfly на 05.06.2019 @ 21:07:02
(Профил | Изпрати бележка)
Нямаш милост! Почувствах се като вуду кукла след всеки ред от текста.
… и това човекоподобно врабче…


„Колапс като колапс.
Нищо прекалено.
Нищо страшно всъщност.”

Къде са ми ръцете и краката, за главата не питам. Отнесе ме – до последна буква и точка!

Ти си Чудо(вище)!


Re: Прелистване на облаците или плутоний-244
от Iony_ada на 05.06.2019 @ 11:50:24
(Профил | Изпрати бележка)
Предполага продължение, ако след известен период на същата ситуация се погледне от друг ъгъл и апокалипсисът се разгледа като катарзис. Поздравления за хубавия текст! :)