автор: apostola

Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
изпраща пролетните чудеса-
стопява болките във всяка рана.

И топъл вятър с мириса на пролет
търкаля вихри по коларски път.
И в мен намерил своя топъл кът,
в душа ми щъркел спира своя полет.

Самата пролет носят тези птици
и палят във душата ми звезда.
Чертаят те в нощите бели скици,

а по асмите раждат се грозда.
В съня си пак- под звездните аплици,
в душата ми си сплитат и гнезда.