автор: KBoianov

Додея на Чавдар войвода, додея, та се умори
все по баири, в несгода по преспи и канари.
Болят го лютите рани, нема край робско тегло,
нема си булка засмяна, ни челяд за потекло.
Камък е твърдо възглаве, костите влага мори,
мишците сила оставя в затънтените гори.

х х х
Хитър бей хабер му прати: „Стига кръв, ти си приет
бюлюкбаши да ми станеш в Софийския вилает.
Давам доволно алтъни, кафтан със злато обшит
да пазиш мойте кадъни и да си здрав и честит.
Да няма враг у София, да орем в общия впряг.
Мир за рая и спахия, за турчин и за бедняк.”
Странна е тази идея, харно е в мир и без кръв.
Заедно как да живеят овца и яростен лъв?
Ще ли спасява раята от своеволен злодей,
като му дават заплата да пази тоз дерибей?
х х х
Викна му Лалю байрактар: Не ти трябва злато-награда,
ни лукав бей за другар. Пази се! Туй е засада!
Слизат надолу хайдути хубави, пременени.
Стенат горите, нечути: „Не ставайте на сеймени!”
Яли юнаците смели, пили от бейски казани.
После ги с пранги запрели в тъмните страшни зандани.
х х х
Чу за туй Лалуш байрактар, с още седмина дружина:
„ Не взимай бейския дар, да не погинеш мърцина.
Нямат чест бей и султан, коварно кичат те с тръни.
Ето ти тебе, кафтан! Ето ти тебе алтъни!”
х х х
Слушайте Лалюво име, ставайте сите юнаци!
Братята да си спасиме! Грабвайте саби, маждраци!
Щом на Петковден забие камбана под дъб вековен,
да се събереме ние! Туй да е знака съдбовен.
Че се явили хайдути: кукушки мустаклии,
метохски воеводи люти, пирински каракалпаклии.
х х х
Кой на портите градски чука? Еничерска е дружина.
Даут ага е пристигнал тука с хабер от султаново име.
Не ми било ага черен, не ми били еничари люти.
Най-ми било Лалуш начумерен с две хиляди верни хайдути!
За всичката ни кръв пролята, за вярата ни непревита,
кокори се на лукав бей главата на маждрак остър побита.
Спасиха своите братя от черни страшни зандани.
Юнаци гърмят с пушкалата, Чавдар прегръщат засмяни.
София тътне от буна, в пламъци чезне конака.
Чавдар на Лалуша дума: От мене по си юнака.
Войвода станал си вече, мене ме чака земята.
Сполай, че глава ми не сече бейски ханджар за отплата.”
х х х
Отиде си Чавдар войвода, отиде та се не виде,
име му –зов за свобода, дух му- на орел криле.
Сабя му- твърда е вяра, покров му- снежен калпак
Сърце му- за кураж мяра. Надежда- зелен байряк!


В османски документ от 1638 година се говори за хайдутин Константин, наречен Чавдар, от село Сопотница.
Чавдар войвода действал в района на Кожух планина в края на 16.век начело с дружина от 300 юнаци. Те действат из Македония и Шоплука.
Предполага се, че Чавдар войвода взима участие в нападението над София през 1595 година
В публикацията на П. Р. Славейков за Чавдар войвода от 1890 г. нашият възрожденец се интересува главно от мотива за подлъгването и пленяването на хайдутина в София . Сам Славейков признава, че тази тема го заинтригувала, защото вече бил "чул и чел", че по време на Първото търновското въстание (1595 г.) "едновременно 2000 хайдуци с отряд сърби нападнали внезапно на главния румелийски град София и го разграбили" /цитат К.Иречек/
Баладата на Христо Ботев за Чавдар войвода е била от 6 части, проследяващи целия живот на легендарния хайдутин, но е запазена само първата част.
Написаната от мен балада се основава на текста на Николай Хайтов за нападението над София от хайдутите с цел да освободят другарите си и накажат бея за безчинствата, които е сторил.