автор: rajsun

Панаирът на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има гюбре, което мирише
на печатарско мастило.

Едни само погледнах, други разгърнах.
Любопитство: отвътре какво е то?
И вече на тръгване в ъгъла зърнах –
а, моето!

Какво да си купя? По-добре вестник.
Шарени-марени – кеф ти ги!
Тия, понеже са малко по-пресни,
падат и малко по-евтини.

(Уморен от линкане,
счух ли? – тананикане:
дръж, народе, ю-бре,
печатарско гюбре!)

Не да се хваля и не е до поза,
купих и книга, и вестник.
Нали сме си китки – нарциси, рози...
Без тор и вода закъде сме.

_______________
На Панаира видях и чудесни автори, но... така е в живота: хубавото винаги е по-малко)))