автор: kult

из...55

Тихи стъпки по пясъка чертаят безкрая,
две следи, морска пяна, черупка на раче,
а полегнал на хълбок хоризонта оттатък,
е протегнал ръка и докосва ме плахо.

Ще запеят ли рибите с песента на моряка?
А вълните ще литнат ли с крилете на гларус?
Ще пресявам ли в шепи на времето края?
Песъчинка в окото ли ме накара да плача?

После залезът пак ще мечтае за изгрев.
Ще се къпе луната в дълбокото синьо.
Ще отплуват звездите с въздишка на влюбен.
И дъхът ми ще спре в тишина с твойто име.

Ще рисувам по пясъка, ще крещя, ще се смея,
ще се моля, ще плача, ще взимам, ще давам,
ще обичам, ще мразя...
Ще намеря ли себе си,
ще намеря ли теб, и пътят нататък...

А тихи стъпки по пясъка ще чертаят безкрая.