автор: Albatros

... небето благодатен сън ми прати – по вехтите балчишки калдърми
ме върна Господ в лозето на тати с превитите от тежък грозд асми,
видях го – с развъртяната мотика, в чакъма теса троскот и трева,
и мама пак на сенчица го вика – да подслони слънчасала глава,
а тати – як, разгърдил бяла риза, в къртичината дупка хълта бос,

и в моя сън към Господа възлиза – самият той един Иисус Христос,
така и не успях да го прегърна, бе тати скъп на ласките човек –
и лозето след него си посърна в следобедния августовски пек,
и – пътник в безсловесни необяти, си чезна в непрогледните тъми...
И меря ръст по сянката на тати под сенките на вехтите асми.

29 май 2019 г.
гр. София, 17, 00 ч.