автор: mariq-desislava

на Мъжа, 12 години по-късно

Няма никога да разбереш
колко бижута от болка изгравирах,
докато те открия,
а щом те намерих живота разтърка очи,
забравил да диша и тръгна по стъпките
ми като изморена от чакане жена,
а аз не виждах нищо повече
освен това момче ли беше
или небе,
което слизаше по стълбите,
водещи нагоре в мен
и остана там ден или два,
или може би за няколко века.

Казват, че имало любов, от която се умира.
Ти ме научи на любов, за която се живее.