автор: Antioh

Пак по старите хайдушки пътеки да стигна
До сърцето ти,
Да чуя тишината от чан, клонка, люляна от вятър
Как обувките ми се търкат в камънака
А зеленото и необятното ме обгръщат в прежда.....
И как слънчо играе по скалите ти хоро.......
А в пазвата ти, пролетни ручей, припяват
В неравноделни тактове.......
По небето облаците пъстри, като шевици шити от българска майка....
Гатанки по които всеки българин си намира пътя........
Времето е спряло тук, космоса и безкрая се срещат и прегръщат......
Бог танцува по Персенк, скрил се е в птичите трели всред клоните,
после уморен кади тютюн
Подпрян на Сютка..........и слуша гайдаря, повел стадото....
Слънцето чука с клюн по тиклите и се смее......
Всичко си е по старому от хиляди години
Шептят нишите в скалите....
И аз слушам ли слушам приказката на гората.............
И потъвам в тая неземна магия наречена Родопа..........
Там където се сънува буден и осъзнат
Свит в юмрука на планината..........


2019. Господи, благодаря ти, че съм роден в Пловдив и прекрасната снага на Родопа ми е все пред очите и вечно сърцето тегли натам. Благодаря, че съм роден в рая!