автор: Albatros

... видях се пак момче в царевичака из нивите край малкото селце –
със жабките над блатото си квака – или лежкуни в топлото сенце,
във джобчето на летните бермуди напъхало две шепи липов цвят,
цял ден размахва кеп за пеперуди, лови ги – и ги пуска – да летят,
и слуша – свит на дядовата пазва с дъх на треви, на билки и барут,

как баба нещо тихо си приказва над теджерката със сварен нахут,
и пепелната питка пак търкулва! – да си нагледа дългите нивя,
къде ли – след последната светулка нататък нейде вятър ги отвя? –
де рохоли си селската рекичка, за раци бъркам в спомена с ръце...
Момче, момчеее... и аз бях светла птичка из нивите над моето селце.

25 май 2019 г. гр.
София, 10, 10 ч.