Във моя храм се влиза по сандали -
пътеката е стара, но още си личи.
Прозорците ги счупиха вандали,
не го огряват даже слънчеви лъчи.
Във моя храм се влиза по сандали,
но за секунда само, затвори очи.
Навън изтръскай блянове и идеали,
не бой се - няма кой да ги опорочи.
Във моя храм се влиза по сандали,
внимателно през прага прескочи.
Тук няма свещи, нито ритуали,
глава сведи и просто помълчи.
Във моя храм се влиза по сандали,
сега спокойно разума си отключи.
И всички болки, драми и скандали
от него със въздишка крива източи.
Във моя храм се влиза по сандали,
тук даже въздухът е тежък и горчи.
Преди звездите вън да са изгряли -
човече, хайде - удряй и не ме мъчи.
Във храма на вампир се влиза по сандали,
ти, кола ясенов добре го насочи.
Дали ще я забравя някога? Едва ли...
Забивай във сърцето! И остави го да стърчи.