автор: anaangelova

І Жива съм! Без надежда не се живее!

ІІ Пребродих ВСИЧКО. Дори ИЗЛИШНОТО.

ІІІ Време е.

И спрях уморена до косите ти.
А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Но защо! Не мълчи! Да? Не?... Не са нужни думи. Жената разбира по-добре от думите!

ІV Глътка въздух, поредни опити към НИЩОТО... А там... Алкохол – много. Цигари – също. Морфин – ето това ми трябва!


V Желаех да те попитам... Другата, обичаш ли я до полуда?! Но как да задавам въпроси, ако бурята руши истината?

VІ Пребродих ВСИЧКО. Дори ИЗЛИШНОТО.

VІІ Време е.

VІІІ Агонията руши част от Душата ми...Мълчиш. Сякаш не знаеш...Е, да замълчим тогава... Ала стига! Не мога повече – СТОП! Горя, .... горя! Ах, тази СЛАБОСТ! Спри! Не си отивай! Помогни ми да се изправя отново! Да повдигна глава към хоризонта, който е толкова син! Да положа косите върху твоите силни рамене. Да нарисувам картина с моите мечти. Да зазидам онази тъга, която се прокрадва като хищник от мрака Да изтичам натам, където крилете на птиците достигат надеждите...И толкова тихо е навън...Сърцето е ритъм от изстрадано щастие.. А всяка крачка, която правя е зов от миналото.... Толкова спомени захвърлени в нищото...Усмихвам се, а устните кървят...Капките падат, там при всяка малка нежна крачка, и се сливат с отрицанието. Хармонията е закъсняла радост. Вятърът е алчен съдия на нравите. Ехото е натрупан стон от плачещи очи. Заблудата се слива с очакванията. Моля те, ела отново! Боже, грехът е толкова желан, че не различавам обичта от омразата. Гръм от красиви залези ме кара да мълча.Ще затихне ли тя – Болката?!....
Моля те, любими, моля те,кажи и да спре!

Помилвай ръцете, преди да се превърнат в лед!
Помилвай гърдите, станаха като восък!
Помилвай очите, не успявам да те зърна!

ІХ ....Слепота
.....Белота
......Тъга

Х Останалата плът не е вече моята!
Ако ВЯРА ми дадеш, значи НЕЩО е останало!

ХІ Пребродих СЕБЕ СИ. Дори ИЗЛИШНОТО.
А устните шепнеха по вятъра.... : “ Да ....., да...., приюти ме...”
ХІІ Време е.

ХІІІ Значи : Жива съм! С копнежи ще живея! Отново! Сънят е кошмар, а албумът със снимки хвърлих в огъня...
… Пепелта танцува с вихъра.
Един вечен танц на очакваното изцеление...
И може би там, ангелите свирят на пиано, а момичето - им припява песента за щастливата любов ...
Дали?...