автор: Elling

Гори, Фатима, гори...
И всички пожълтели синини
под насмешливите ѝ сини очи
да изгорят като старите снимки
на бивши целувки и юмруци...
Младостта ни изтля в аватари
на неоткрехнати пустоти
и упорито крити авоари,
а пурпурното кадифе ще гори
с миризмата на мъртви мечти.
Гори, Фатима, гори...
А аз ще се давя във чаши,
предвидливо напълнени
до нащърбените ръбове
със сугестия от омърлушени спомени.
Гори, Фатима, гори...